Денят започна обичайно с кафе и отговори на имейли. Но продължи необичайно. Приятелката ми Ира се върна от Щатите заради неприятен повод и от как е в България искам да направя дните й по-хубави. Ако мога да помогна с каквото и да било или просто да направя престоя й по-приятен и по-лесен. В България не е лесно да се занимаваш с институции с бебе на ръка.
Улиците не са удобни за бебешка количка, хлопат плочки, пръска вода… Обаче бебетата гледани в щатите не са изнежени. Малката Силви е много леко облечена и е топличка! Евала, и аз искам да ходя така, но ми е студено.
Ира доведе малката вкъщи, за да може да свърши задачки. Разбирам майките, на които им е трудно да тренират – просто с бебе, все едно си имаш израстък към себе си, с който си миеш зъбите, ходиш, готвиш, правиш всичко! Майките, вие сте героини!
Мама гледаше Силви докато аз отбих номера с лека тренировка, колкото да се разпиша. Бях мноооого слаба в тренировката този ден. Да се успокоят нещата около мен и съм решила яко да тренирам, защото съм загубила малко форма. А и постите може би допринасят за това.
Мама направи картофи с червен пипер – мноооого вкусни. Интересно, че първо като видях картофите и казах “Картофи със сиренце мммммм” и после се сещам, че постя и има “аааа, без сиренеце 🙁 ” и някак ми минава апетита и ям малко. Все още в главата ми нямам настройка за пости и мисля, че на това се дължи и по-малкото храна, която приемам. Не мога да ям любимите ми неща, не че ми липсват, но като видя дадена храна се сещам как обичам да я комбинирам и като се сетя, че сега не мога и ми се отяжда.
Предполагам, че се чувствам така, защото вече не обичам насилствено да правя промени в живота си. От всички менюта, по които съм се хранила съм намразила да се насилвам. Вече имам нагласата, че ако променям живота си, ще изживея целия процес и малко по малко, стъпка, по стъпка ще напредвам. Това е, което работи за мен.
Разбира се мога и раз-храс да направя промени, но все по-важно ми става качеството на живот. И на клиентите казвам, ако ти се ядат днес френски сирена, ами хапни си, не прекалявай, но си хапни. Броим този ден, че няма да отслабваш и продължаваме напред. Така си удовлетворен от избора си и нямаш усещането, че нещо ти е забранено. Е, разбира се, ако искаш резултат, не може всеки ден да ядеш в повече. Но има дни, в които нямаш нищо против да се ограничиш и дни, в които ограничението ти е като хомот. Ако правиш разликата между двете можеш да ваеш фино тяло с удоволствие.
След картофите хапнах и малко грозде.
След това пътувахме за София, където ни посрещна яко задръстване. Вечерта отидохме на суши. Ира ме научи да пия червено вино докато бяхме студенти и от как е в Щатите имам едно такова видение как двете сме на суши, пием вино и си бърборим. Дето се вика в реалността може да не е толкова хубаво, колкото в главата ми.
И заведох Ира на суши. Без червено вино, защото тя кърми, а аз карах. Ще пием червено вино друг път 🙂
Реших да ям риба. На тези пости е позволена риба (без понеделник, сряда и петък), но моята цел е да намаля протеина до минимум, за да “хапна” моите фиброзни тъкани, ако има такива, но от предишни прегледи имам склонност към развитие на такива. Може би ще ям риба 1 път седмично и за напред.
Хапнах и салата с киноа и рукола. Ако вечер не ям сготвен въглехидрат, на другия ден съм съвсем отпаднала по време на тренировка (не усещам постите като липса на енергия за работа, само в тренировките усещам разлика).
Казвам сготвен, защото мога да изям повече. Открих, че ако си веган суровояд, мнооооого е трудно да ядеш достатъчно, просто няма изяждане. Затова вечер ям киноа, ориз, боб.
По-късно, пред компютъра, изядох огромно количество фурми, може би към 15 броя.
Въпрос: как се справяш с бебе и тренировки? А с бебе и всички други задачи, защото за да се изкъпеш, някой трябва да го гледа или да спи!
Ден 1, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7, Ден 8, Ден 9, Ден 10, Ден 11, Ден 12, Ден 13, Ден 15, Ден 16, Ден 17, Ден 18, Ден 19, Ден 20, Ден 21, Ден 22, Ден 23, Ден 24, Ден 25, Ден 26, Ден 27, Ден 28, Ден 29, Ден 30, Ден 31-40