Този ден исках да опитам по-различна закуска и забърках червено грозде с чиа. Гроздето сложих в блендера (около 150-200 г), след това сипах в купа и добавих 1-2 с.л. чиа (не помня точно колко). Оставих в хладилника и започнах тренировка. Мислих нова аеробна тренировка, но не ми беше ден за нещо ново. Обичам да измислям нови упражнения, но не винаги ми се получава.
Хрумването им е колкото спонтанно, толкова и провокирано. За да измисля нещо ново се поставям в нова ситуация, от която трябва да изляза по стандартен начин (примерно от нова поза да завърша в клек). Или пък познато упражнение/движение, което трябва да завърша по непознат начин (примерно от лицева опора да се изправя по нов начин).
След тренировка хапнах гроздето с чиа, вкусно беше, и доста сладко ми се стори. Довърших с накиснати бадеми.
По-късно хапнах няколко от бисквитите на мама. Силно препечени са, за да издържат по-дълго.
Вечерта хапнахме навън. Салата и печени картофи, които като помолих да махнат моцарелата не можело да се запекат и ми донесоха варени картофи с домати.
Не го ядох, защото очаквах друго. Понякога, когато се настроя за нещо и си искам нещото, не исках варени, а печени картофи.
По-късно в къщи бях гладна и реших да доям бадемовото масло. Уж беше на дъното на бурканчето, но след 2 ч.л. ми стана мазно и не можах да го доям.
Въпрос: Разочароваш ли се, ако очакваш едно ястие, а се получи друго? Аз да, и не го ям после. В редките случаи, в които не ми се получи ястие, не го ям. Предпочитам нещата така както ги харесвам и не обичам да правя компромис, освен ако не се налага (нямам предвид само храната). Предпочитам нищо пред нещо, което не харесвам.
Ден 1, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7, Ден 8, Ден 9, Ден 10, Ден 11, Ден 12, Ден 13, Ден 14, Ден 15, Ден 16, Ден 17, Ден 18, Ден 19, Ден 20, Ден 21, Ден 22, Ден 24, Ден 25, Ден 26, Ден 27, Ден 28, Ден 29, Ден 30, Ден 31-40