Вече съм на ден 15ти от Коледните пости, направо не останало до края. Реших да не пиша всеки ден какво ям, а наведнъж за няколко дни, за да не досаждам с това какво съм яла. От една страна искам да е информативно, от другата страна се чудя дали какво съм яла всеки ден не е досадно.
А и съм в период, в който нямам време за готвене и хапвам сравнително едно и също.
Как искаш, всеки ден да поствам или наведнъж за няколко дни?
Една клиентка ми писа, че следи какво ям по време на постите и изкоментира, че с толкова храна ще умре от глад (обърни внимание, че в повечeто случаи, ако не е рецепта, не пиша колко съм яла, а само какво, именно защото не искам да се сравнявам с никой и не искам ТИ да се сравняваш с мен или с който и да било!). Хората сме различни, някои се хранят повече други по-малко и това не е константа, а се променя. Никого не агитирам да се храни като мен, всеки решава за себе си.
Осъзнавам, че ям малко по време на постите, но просто не мога повече. Намалила съм малко подкожните мазнини, имам по-голям мускулен релеф, нооо и по-малка издръжливост.
Сещам се за храна чак като съм вече много гладна и не мога да пренебрегна усещането. Имам много лични и работни задачки, които ангажират цялото ми внимание и просто не мисля за храна.
Това не ме притеснява, защото и друг път съм имала периоди, в които ям по-малко, обикновено по някое време ми идва апетита и ям повече, съответно намалява мускулният релеф. Мисля, че това е нормално и не съм обсебена от това да ям точното количество винаги. Пиша за обсебването от храната, защото съм минала и през това. Знам какво е да мислиш “какво ТРЯБВА да ям, мога ли да ям това…” Щастлива съм, че този период е в миналото. Ако се престрашиш 1 седмица да ядеш каквото ИСКАШ, получаваш удовлетворение и спираш да мислиш за храна. Казвам, ако се престрашиш, защото знам какво е да те е страх да ядеш, защото ще напълнееш. Знам и за вината от това, че си ял не каквото трябва ..
Вече бих се приела и по-пухкава. Дали си слаб или пухкав не те прави по-добър или лош човек. Но трябваше да мина през това, за да го разбера. Всеки трябва да си мине през неговите изпитания. Обяснявам на клиентите много неща, но започват да вярват едва, когато ги усетят върху себе си. Така че тествай, пробвай и си учи уроците 😉
Телефонът е станал най-добрият ми приятел, започвам да ям след като снимам. Като си гледам снимките си припомням какъв е бил деня. Та за ден 8 намерих снимки само за вечеря и вече нямам спомен какво съм яла преди това, блондинка 😉
Вечеря навън ориз с гъби, салата
По-късно вкъщи грозде.
Ден 1, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7, Ден 8, Ден 10, Ден 11, Ден 12, Ден 13, Ден 14, Ден 15, Ден 16, Ден 17, Ден 18, Ден 19, Ден 20, Ден 21, Ден 22, Ден 23, Ден 24, Ден 25, Ден 26, Ден 27, Ден 28, Ден 29, Ден 30, Ден 31-40