Този ден започна интензивно и завърши така. Приятелката ми от гимназията се върна от Щатите с дъщеричката си, на 7 месеца, и бях супер нетърпелива да ги видя. Не съм виждала Ира от 6-7 години. Чуваме се почти всеки ден по Скайп и знам какво става с нея, с какво се бори, през какво минава, сякаш не сме се разделяли. Ноооо нямах търпение да я прегърна.
Имах огромен списък със задачи преди да отида на летището. Тренирах с тренировката за спешни случаи, т.е. не е я мисля, знам си каква е:
Лицеви опори (избирам различен вид, на 1 крак, Крокодилски, със скоци …)
Набиране на маса
Разновидности на клека (дълбоки, със скок, със завъртане)
Разновидност на напади
Повдигане на ханша за задно бедро
Този ден не можах да изключа и да съм изцяло в тренировката, просто от вълнение не можех да се раздам на 100% и не можах да спазя собствения си съвет това да е времето за мен, моито 10-15 минути медитация.
Знаеш ли, че можеш да медитираш по всякакъв начин? Може да е всичко, което изключва ума. Преди време обичах да шия бримки на чорапогашници. Колкото по-дълга бримка, толкова по-добре. Движението на иглата и конеца ме хипнотизираше. Трябва да е нещо еднообразно, което не иска концентрация и е лесно – шиенето ме изключваше напълно. Не съм шила отдавна, но и нямам чорапогащници, все съм по дънки.
Докато се обличах хрупах бадеми и след тях банани.
От летището тръгнахме за Бургас. По пътя не млъкнахме бъра бъра 100 чадъра. Много хубаво.
Вечерта мама беше сготвила сарми. И се започна една чинийка, втора чинийка, трета …. Мнооого обичам сарми. Ям докато ми стане лошо. Тези бяха с кафяв ориз (30 минути в тенджера под налягане; с обикновено варене иска поне 90 минути). Мама им слага още гъби и домати, а като не постя им слага яйце и кашкавал. Имаха и доста мазнинка, но им вървеше.
Мама се беше приготвила и с любимото ми грозде.
Въпрос: Медитираш ли? Нямам предвид да седнеш в поза Лотус и да се съсредоточиш в третото око, а дали правиш нещо, което те кара да изключиш. Може би не си даваш сметка, че правиш нещо такова, така както аз не знаех, че шиенето на бримки е медитация, но го правех, защото след това усещах спокойствие, макар самото шиене на бримки да изглежда безсмислено, тъй като след това не носех тези чорапогащи.
Ден 1, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7, Ден 8, Ден 9, Ден 10, Ден 12, Ден 13, Ден 14, Ден 15, Ден 16, Ден 17, Ден 18, Ден 19, Ден 20, Ден 21, Ден 22, Ден 23, Ден 24, Ден 25, Ден 26, Ден 27, Ден 28, Ден 29, Ден 30, Ден 31-40