В този пост публикувам снимки какво хапвах последните 10 дни от постите, от ден 31 до ден 40.
Пости ден 31 – орехи, тиква, сарми, мандарини.
1. Първата една седмица е най-трудна при промяна на начина на хранене.
2. Може да се намаляват подкожни мазнини при хранене основно на въглехидрати.
3. Ако съм веган суровод, и ям 50 г ядки на ден, отслабвам.
4. Вече не ме е страх от въглехидратите.
5. Не ми харесва да имам ограничения.
6. Поемам повече ангажименти, от колкото мога да изпълня.
7. Семейството me подкрепq и разбира.
8. Опитах соеви храни, които не ям и не бих яла, освен по изключение.
Пости ден 32 – бадеми, картофена салата, сарми, грозде.
1.
За пореден път си доказах, че всяка промяна е най-трудна през първата седмица. След десетия ден вече бях свикнала с веган начина на хранене, а след 2 седмици не ми правеше впечатление с малки изключения, които всъщност разваляха удоволствието от постите. От работата ми с клиенти също знам, че първата седмица е най-трудна от организационна гледна точка. Свикнал си да правиш каквото си правиш и всяка промяна носи дискомфорт. Най-малкото трябва да мислиш различни ястия, което си е предизвикателство.
Пости ден 33 – грозде, бадеми, кисело зеле, гъби с ориз, мандарини
Много се чудех дали да не ям различни неща всеки ден и да е интересно за писане и снимане, но реших да е 100% истинско и да покажа как се храня, а не как бих искала да се храня. Много хора споделиха, че нищо човешко не ми е чуждо и че са имали различна представа за мен. Затова се радвам, че избрах да не правя нищо специално откъм готвене по време на постите. Храних се като човек, който има много задачки и в последния момент решава какво ще яде. Показах и пристрастяванията си – гроздееее, за съжаление вече няма. Все още нямам нова страст.
Пости ден 34 – банан с чиа, конопено семе; печени картофи; салата с нахут; грозде.
2.
Хапвах основно въглехидрати, много малко мазнини и протеин. Целта на постите беше да намаля протеина до минимум. При липса на протеин в храната, тялото прибягва до протеина от собствените си тъкани. Теорията е, че така се „хапват лоши/ненужни“ тъкани. Не знам дали е така на практика. След като се сдобих с полип на матката преди по-малко от година си казах, че 2 пъти годишно ще гладувам само на вода. При гладуването обаче се губи много мускулна маса (и не само) и след него ми трябваха 2 месеца да си върна формата. От както имам онлайн фитнес клуб, снимам тренировки всеки месец и не мога да си позволя гладуване в този момент, затова избрах хранене с минимум протеин.
Пости ден 35 – райска ябълка, лешници, грозде, гъби с ориз, много фурми.
Резултатът е, че отслабнах около 800 – 1000 г, талията ми спадна с малко по-малко от 1 см. Загубих и мускулна маса, но и мазнини, видно е във видеата с тренировките в клуба – доста по-релефна станах и кекава 🙂 10 лицеви опори бяха предизвикателство. Заради това от време на време ядях суши с малко риба и на Никулден доста риба. Храненето ми беше основно въглехидратно – плодове, ориз, картофи, киноа, зеленчуци, ядки, боб. Не съм яла зърнени (като изключим баничките с тофу).
3.
Ако ядях само сурова храна, няма начин да не окльощавея. Няма изяждане, човек! Уточнявам, че не ядях повече от 50 г ядки на ден, ако се ядат ядки може да се набавят лесно калории. Суровата храна е сравнително ниско калорична и обемна. Вечер задължително ядях ориз, картофи киноa, боб, защото иначе не можех да се нахраня. Нямах никакави газове от боба, може би защото ги ядях вечер и ако има газове са минавали докато спя 😀
Пости ден 36 – орехи, грозде, боб със сурово кисело зеле.
4.
Широко се шири въглехидратен страх. Включително и мен така са ме учили, така съм чела, но друго е като го пробваш. Отдавна имам знанието, че количеството храна е важно. Калориите от протеин са си калории. Калориите от въглехидрати са си калории. Както 1 кг желязо е 1 кг, така и 1 кг вълна е 1 кг. След този експеримент не ме е страх от въгехидратите. Уж и преди това не ме беше страх, но гледах да не прекалявам. Като може да ядеш само въглехидрати, няма как да не прекалиш – в крайна сметка аз само това ядях. Ами супер ми беше 🙂 Искам си въглехидратите, обичам вииииии! (да не се разбира да минеш само на вафли! Да не се разбира, че давам съвет или приканвам някой за каквото и да било, споделям своя опит, всеки има глава на раменете си).
Пости ден 37 – лешници с банани и чиа; салата от много зеленчуци, печени картофи.
5.
Това да не ям животинска храна беше ограничение, което не ми хареса и което доведе до това да отслабна и да не се насладя на постите. Обикновено не ям много животинска храна (през деня съм веган, а за вечеря хапвам салата с нещо животинско – яйца, риба, млечни). Пример: мама ми е направила любимите картофи с червен пипер и аз възкликвам „Мммм картофки със сиренцееее..“, след което двете се споглеждаме и аз казвам „ааа сирене не може, уф забравих..“ резултатът е, че ми се разваля кефа и ям с нежелание. Следствие е, че ям и по-малко, колкото да не е без хич. Аз съм чревоугодник, обичам да ям, обичам да готвя, обичам да изразявам любовта си чрез храна. Обичам да мисля какво да сготвя, мислено да комбинирам много неща преди да реша, мислено усещам вкуса, знам какъв вкус ще има ястието преди да съм го сготвила … Но като знам, че имам ограничения сякаш бяха изрязали креативността ми. Фактът, че имам ограничение не ми харесваше. Вкусно си ядях, но това, че нещо не е позволено не ме кефи. Нещо като да не тъпча алеите с цветя, но като знам, че е забранено да ги тъпча и ми е криво. Искам по моя воля да не ги тъпча, а не защото е забранено. Много неща не ям, но защото така искам. В главата не съм веган и не знам дали ще бъда, както и каквото стане.
Пости ден 38 – лешници, боб със зеле, суши, помело.
6.
Обещах да публикувам какво ям всеки ден. В началото си мислех, че е скучно всеки ден да поствам грозде и бадеми. После читателите ми казахте, че е интересно и аз обещах. Обаче нещата така се развиха, че пътувах няколко пъти до Бургас, беше ми на гости приятелката ми (живее в САЩ), с която не се бях виждала от около 7 години и физически не успявах с всичко. Избрах да имам няколко часа на ден с Ира и да се скатая от писане. Извинявам се, за което! Аз имам проблем с нещата, които искам да свърша – винаги искам да свърша много, винаги съм програма максимум, винаги имам ужасно много неща, които ме вълнуват, интересуват и искам да участвам във всичко. Имам оптимизъм и енергия за 1000 души 🙂 Тази си черта много я харесвам. Обаче не можах да спазя обещанието да пиша всеки ден и ми е криво за това.
Пости ден 39 – сок от ябълка и моркови, картофи соте, грозде, лешници, салата, мнооого маслини (Delphi – каламон с много малко сол).
7.
Всички роднини и приятели ме подкрепяха. Мама готвеше постни сладкиши и ястия. С Милото нямаше никаква драма да си вечеряме заедно, излизахме и на заведение. Все едно нищо особено не се случва. Много гот да не си стресиран от хората около теб и не само това, ами да те подкрепят! Много клиенти споделят, че хората около тях ги саботират редовно като изказват негативна нагласа или като хапват около тях сладкиши и тесто или даже като ги черпят настойчиво със сладкиши. Имам приятели с наднормено тегло, никога не ги съдя, наблюдавам и казвам какво да ядат. Освен, ако не ме попитат. Ако някой се е заел с каквато и да е промяна – насърчи го, подкрепи го, даже и да не си съгласен с него, в крайна сметка не си в неговите обувки, за да можеш да прецениш реално ситуацията му. Има клиенти, които казват не мога да тренирам. Не ги питам защо докато не споделят сами – може да е всичко. Примерно може религията да не го позволява или да тропат на съседите или да живеят под наем с 10 души или нещо друго, което няма как да разбера докато не се сблъскам с него. Обикновено за всяко нещо има причина да е точно по начина, по който е. В такива ситуации предлагам алтернативи без да настоявам и наблюдавам къде и кога човек ще откликне. Една клиентка не тренираше, защото получаваше затопляне, от което се зачервяваше и беше нетърпимо, студен душ влошаваше нещата. Предлагах й варианти докато намери начин, по който тренировите бяха търпими и започна бавно да напредва. Винаги има причина за нещо и никой не е длъжен да споделя защо прави или не прави нещо. Преди да започна да работя с клиенти бях много хард – как така не можеш да тренираш, как така не можеш без шоколад..? С времето научих, че за всяко нещо си има причина и че хората сме много различни и че в един и същ момент имаме различни предизвикателства. За мен шоколадът е бил предизвикателство преди 10 години, но на друг човек сега това му е драмата. Не мога да се позная колко съм мека 🙂 (е, режим с шоколад няма да ти изготвя, все пак може да си го ядеш и без помощ от мен 😉 )
Пости ден 40 (Бъдни вечер) – ябълки със сусамов тахан. Вечерята боб със зеле, маслини, ядки, банани, тиква – май не си взех от всичко.
8.
Имах голямо желание да опитвам нови неща като компенсация на това, което не може да се яде. Пих капучино със соево мляко – вкусно беше и се радвам, че не съм чела етикета, защото няма начин да го опитам след това. Магазинчето за храни до myorganicmarket прави страхотни банички с тофу, маслини и сушени домати. Изобщо не се усеща тофуто. Соя не ям, но по време на постите имах желание и опитах. Имат страхотни торти, бонобони, кремчета и салати.
В заключение: подобни експерименти са много интересни за това как реагираш на тях. Аз имах чувството, че съм спъната, защото не обичам ограниченията. Може да не ям нещо, но защото така искам, а не защото е забранено. Не обичам правилата и винаги ги научавам по трудния начин.
Въпрос: обичаш ли правилата?
Руми: не, но трябва да ги има. Хората сме различни и за един едно е приемливо, за друг друго. Трябва да има нещо, по което да равняваме отношенията си с околния свят. Ира ми сподели интересни правила свързани с децата. Аз нямам опит с деца и ми е интересно как майка на 3 деца и работа се справя. Примерно големият й син има право на 1 час на електронно устройство, ако си е свършил училищните дела. Ако не си е научил, няма игри на iPad-a. Или ако не е написал домашните, няма среща с приятели за игри. Интересно ми се видя, никога нямаше да ми дойде на ум спонтанно (само след негативен опит).
Руми Анархистка 😉
Ден 1, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7, Ден 8, Ден 9, Ден 10, Ден 11, Ден 12, Ден 13, Ден 14, Ден 15, Ден 16, Ден 17, Ден 18, Ден 19, Ден 20, Ден 21, Ден 22, Ден 23, Ден 24, Ден 25, Ден 26, Ден 27, Ден 28, Ден 29, Ден 30