Събудих се с очи като бухтички, мекички и бухнали. Който яде преди лягане, така става. Сутринта пих кафе с мама. Тя от скоро тренира. Снимах й тренировъчна програма. Редовна е всеки ден и казва, че ми говорела 🙂
След това отметнах пощата. Тренирах като добавих още един елемент към новата комбинация със скачащ напад, по-гадно стана 😀 , но каквото не ни убива, ни прави по-силни. Тази седмица ще снимам тренировки и за горна и за долна част. Много ми харесва, че напоследък ги изпълнявам преди да ги снимам. Така имам време да ги направя по-гаднички 🙂
След тренировка не бях гладна, защото ме държеше от вечерята, нооо мама стопли от сармите. Топли ги на скаричката, така казваме на нещо като грилче, с което съм израснала. Имаме го от мнооого отдавна. Вече е вързано с тел от едната страна, но все още върши работа.
Не бях гладна, но ядох сарми. Много вкусни, но ми стана тежко. Приспа ми се. Повечето хора казват, че като се нахранят и им се доспива. При мен това се случва само, ако ям без да съм гладна. Ям ли, когато съм гладна, след това добивам енергия и съм свежа.
След обяда тръгнах за София. Хванах хубав залез пак.
От както има магистрала, пътят от изхода на Бургас, до входа на София е 3 часа. ОБАЧЕ в София 1 час задръстване, защото пристигнах в 18 часа. Мнооого лошо планиране. Откакто не ходя на работа в офис съм забравила какво е пиков час.
Спомням си как офиса ни беше в Младост и пътувах към центъра по Цариградско шосе. Спомням си едно конкретно пътуване, когато преди да се кача в колата си дадох сметка, че леко ми се ходи в тоалетната и прецених, че не е проблем да отида вкъщи. Обаче в този ден има мач и около стадион Васил Левски е затворено. Вместо за 20 минути, се прибрах за 1 час и 45 минути. Голямо стискане падна. От тогава не се качвам на колата без да отида до тоалетната и гледам да не пия вода в колата.
Вкъщи работих и като изгладнях отворих кутията с курабии/бисквити, които мама ми изпрати.
Изядох няколко. Стана ми много сладко. Исках нещо солено.
Мама ми прати от туршията на татко – карфиол. Хапнах от него.
После исках нещо не така солено. Имах обработен слънчоглед. Кисна го, а после го суша на слаба фурна – нито е печен, нито е суров. Ядох и слънчоглед.
Вечерята ми не беше от истински глад, а от каприз. Щом искам да редувам вкусовете, значи не съм гладна и по-добрата тактика е да не ям, но ядох.
Пробвала съм всякакви начини на хранене и най-добре се чувствам, когато:
1. ям когато съм гладна
2. ям каквото искам
Всичко останало е каприз, който след това ме подува, тежко ми е, не съм удовлетворена, търся още храна без да съм гладна, доспива ми се.
Въпрос: след като се нахраниш доспива ли ти се?
Ден 1, Ден 4, Ден 5, Ден 6, Ден 7, Ден 8, Ден 9, Ден 10, Ден 11, Ден 12, Ден 13, Ден 14, Ден 15, Ден 16, Ден 17, Ден 18, Ден 20, Ден 21, Ден 22, Ден 23, Ден 24, Ден 25, Ден 26, Ден 27, Ден 28, Ден 29, Ден 30, Ден 31-40