Прекрасни, ето я прекрасната Веси, постигнала отлична форма и радваща се на уверено по бански тяло това лято 🙂
Радвам се, че съм част от промяната й, помагайки й да разбере, че да се грижиш за себе си не означава глад и може да бъде много приятно занимание.
Веси разбра, че така услужливите оправдания с възраст, здравословни предизвикателства, не й помагат 🙁 Мозъкът ни е голям хитрец и си измисля начини да върви по утъпканите пътечки 🙂
Прекрасно е да осъзнаеш, че всичко е в твое ръце – да се обичаш, да зареждаш тялото си с хубава храна, да тренираш редовно, да възпитаваш с личен пример добри навици у детето си ? И съвсем неусетно, докато правиш всичко това, като бонус получаваш – отлична форма!
Виж разказа на Веси 🙂
Аз съм Веси на 32г. Дълго се чудих как да напиша историята си, без накрая да оставя усещане за „Ода за Руми“.
Трудно ще бъде.
Аз съм цял живот трениращ човек. От малка съм преминала през бойни изкувства, танци, плуване, балет. Занимавала съм се професионално с танци, а освен това с огромно удоволствие съм ходила на Тае бо, шейпинг, аеробика, йога, конна езда, фитнес с треньор, спининг и всякакви подобни.
До 25тата си година бях от онези дразнещо стегнати госпожици, който поглъщат пици, спагети и торти и гордо заявяват, че не знаят какво е диета!
Там някъде Хашимотото се прокрадва в моя живот и аз даже и не разбирам… Към онзи момент, вече съм чела историята на Руми и съм тренирала вкъщи с нея, но не съм имала дори идея, че може да съм в подобно положение.
Започвам бавно да трупам килограми, които в началото никак не ме притесняват, защото от слаба ставам нормална – съвсем обикновени форми.
А и нали след една възраст е нормално, какво толкова 2-3 кг.
Е хубаво, обаче… станаха 10, а после 15. Доброжелателни приятелки даваха акъл „Е ти много ядеш“, как да обясня, че съм на фотосинтеза и пак наддавам.
Хайде пак с треньор в залата, купувам ГОЛЕМИ пакети LPG процедури… НИЩО на Нта степен.
Тогава кинезитерапевтката заподозря, че нещо не е наред и да… Установихме Хашимотото.
Ще пропусна няколко години ходене по мъките, успях да нормализирам хормоните и родих прекрасното си дете.
3 месеца след раждане, обаче отново изтървах хормоните и докато се усетя лепнах още едни 8кг, а уж бях свалила почти всичко от бременността.
Времето си минаваше, аз ставах все по-пухкава. Гледах снимките на Промените на Руми и си мислех „Ех, ако не бях болна“, „На тях сигурно им се е получило, защото са здрави“, „Това момиче как хубаво е отслабнало, но тя е с 5 години по-млада“, „Аз нямам волята да меря с кухненска везничка, браво на тези жени“. И малко по-малко започнах да осъзнавам, че се оправдавам със здравословното си състояние, с възрастта си и каквото ми дойде на ум, голямо падение.
Малко след Великден, прибирайки се от работа дойде и последната капка от моето самосъжаление.
Цял ден дънките ми се бяха впивали в тялото, имах чувството, че дори обувките са ми стягали, кантарът показа, че отново съм все едно в 6тия месец към края.
Иначе доста стабилен психически човек – рухнах. Всичко ми беше трудно, неприятно. Дадох си сметка, че наистина се превръщам в болна жена, непълноценен родител.
Усмихнатото ми детенце щеше да бъде отглеждано от нездрава майка с комплекси. Тази мисъл не ми даваше мира. Онази вечер си легнах си към 23:30 и към 23:55 отворих очи, ясно решила, че ИСКАМ ПРОМЯНА.
Хванах телефона и написах имейла. Едно от най-добрите решения, които съм взимала. Останалото се вижда на снимките.
Единствената ми надежда беше да се почувствам здрава. Не съм си и мечтала, че ще вляза в дрехи от преди 8 години.
И не само, че се чувствам здрава, а и изкарах едно усмихнато и уверено лято по бански, което не ми се беше случвало много отдавна. Определено има още какво да се желае, но когато нещо е приятно и вече не се страхуваш, че режим значи ГЛАД, нещата си вървят от самосебе си.
Поискай най-доброто за себе си, Прекрасна! Напиши ми имейл и твоето приключение започва 🙂