Днешната мотивация е Кали, която не е с наднормено тегло. С нея работихме за релеф и чистене на т. нар. последни мазнини. При Кали всичко се случи доста бързо, макар да не следва менюто 1 седмица през този месец. Подобни забежки според мен са най-ценни, защото човек се научава как да ги включва в ежедневието и си прави изводи кое как му понася.
Ето в числа промяната, виж колко малки разлики, а колко много се вижда на снимките. Разликата е в това, че се чисти не само с хранене, но и с тренировки. Може да се отслабне само с хранене, но съчетанието с тренировки дава стегнатия вид накрая.
Тегло: -1 кг
Талия: -1 см
Ханш: -1.5 см
Бедро: -1.5 см
Прасец: без промяна
Ръка: без промяна
Искаш ли да имаш подкрепа и да не се луташ в избора на хранене и тренировки? Руми, може да ти помогне да постигнеш целите си възможно най-бързо, според каквото е заложено в гените ти. Не се сравнявай с никой. Това с каква скорост отслабват другите хора, няма отношение към теб, защото това е тяхната скорост. Ти може да отслабваш по-бавно или по-бързо, това е твоя специфика и твоите гени. Приеми го и дай максимума от себе си. Това е програмата, която следва Кали. Ако искаш Руми да изготви програма и за теб, пиши й само 2 думи “искам програма”.
Оставям те с историята на Кали.
Колега на майка ми в годините, когато бях още в детска градина, всеки път, когато ме виждаше, казваше: Ако те вдигна на ръце, ще видя през теб слънцето!
Бях доста слабо дете, злоядо дете (просто не ми се ядеше). Още: непрекъснато играехме навън – тичахме, карахме много велосипед, игрите на художествена гимнастика бяха неизменни, скачането на ластик с момичетата – задължително, федербал и т.н, и т.н.
Така кльощава и активна продължих да бъда до І курс (9 клас), когато започнах да слагам малко в/у себе си и стигнах 48 кг. като абитуриентка. В края на първата година от студентството си се заоблих на 52 кг. на моя ръст от 158 см. Никога преди това не съм имала такива форми. Аз лично не можах да се възприема и увеличих стихналото изведнъж движение. Безпроблемно възстанових “нормалния” за мен вид :).
Дойде време пък, в което под въздействието на неприятни случаи и моменти от живота, загубих 6 кг. от теглото си. Може би 5 години след това вече отново достигнах 48-те си кг.
Междувременно се омъжих, родих 2 деца през 4 години и въпреки това теглото и структурата ми останаха в добро състояние – 46 кг., което оказа се ми е най-комфортно, стегнати бедра. Грижите за децата, непрекъснатите разходки и съвместни игри по детските площадки с тях се оказват истински фитнес :).
Вече на 38 год. в никакъв случай не мога да кажа, че съм дебела, но структурата ми и заседналата работа, липсата на движение си дават отпечатъка – е, разбира се и начина на хранене.
По принцип продължавам да съм човек на движението – обичам да се движа всякак, когато имам възможност разбира се – ходене, тичане, домашни упражнения, известно време танцувах народни танци, а поради това, че вече не танцувам, търсейки “отдушник”, започнах да посещавам фитнес-клуб (но само два пъти седмично).
Тази зима понатрупах тлъстинки – от 46 станах 49 кг., а проблеми с червата – колитни истории- утежниха положението. Може и да не са много, но на мен ми се отразиха отрицателно и то в т.нар. проблемни женски зони – талия и ханш – къде другаде, ако не там!?.
Двете ми деца, които не са малки, но не са и големи – на 9 и 5 години, все още имат нужда от моето често присъствие вкъщи и поради тази причина не мога да отделям всеки ден по 2 часа след работа, за да тренирам в някой клуб.
В пролетните месеци започнах да търся решение за оформилото се коремче, заоблената талия и порасналото дупе 😉 Така попаднах на fitnesinstruktor.com – четох, гледах видеа, дори правих упражнения …
И реших да пиша на Руми.
И аз исках да вляза във форма за лятото. Никога не съм била с повече кг., но явно идва момент, в който, може би, ЕГН-то си оказва влияние и генът не е достатъчен, за да запазя тялото си в стегнат вид. А и няма как да стане, като движението се намали до минимум – сутрин в 7:30 с колата и голямото дете на работа, следобед пак се натоварваме в колата с детето, за да се приберем и да вземем малкото от градина, след това ежевечерните домашни задължения.
Е, докато натрупам мотивация, лятото почти се изтърколи, но това не бе от най-голямо значение – трябва да сме във форма и да се чувстваме добре не само един сезон.
Получавайки персоналното меню и файловете с упражнения, започнах работа върху себе си. Меню с по-малко храна, но не усещах вълчи глад, който преди ме гонеше в определени часове на деня!
Още първата седмица обаче през почивните дни пътувах и мястото, където бях, не ми позволи да си приготвям храната, за да спазя стриктно менюто (спазвах закуската и преди обедното хранене). Обяда и вечерята ги намалявах само количествено. Затова, предполагам, нямаше и кой-знае какви резултати по мен. Но това не ми попречи да се чувствам добре физически в резултат на изминалата седмица. Пет дни следвах стъпка по стъпка правилата за хранене, тренирах с начинаещите и се наслаждавах на сладката мускулна треска по седалищните части – лека и създаваща чувство за стягане 😀
Скоро след началото на програмата лека контузия на коляното, която не беше следствие от тренировките, ме възпря. Опитах да си правя упражненията, но изпитвах болка, не изпълнявах качествено движенията и реших, че няма смисъл да правя нещо, което не е добро – от една страна за мен (здравословно), от друга страна за резултата, който трябва да постигна, правейки правилно упражненията си. Спрях да почивам докато коляното ми не позволи отново да се движа активно.
След не по-малко от седмица започнах наново – хранене и тренировки. Последвалото сваляне на мерки и качване на кантара показваха бавни положителни резултати.
Не знам колко добре се справях с тренировките, но самата аз се чувствах и продължавам да съм по-заредена, по-лека и по-стегната. Най-безрезултатна ми остана зоната на корема около пъпа – все едно съм глътнала топка, там все стърчи :).
Продължих да спазвам менюто на хранене по дни стриктно или заменях някои продукти така, както Руми съветва, тренирах (и продължавам). Мога да си призная и прегрешения! У нашето семейство се зареждат 4 рождени дни “на гъсто”, два от които са на децата – тортичкиии…, шоколааад по тяяаах…, но пък салати колкото искам! Оказа се, че мерките ми не се бяха променили от вече постигнатото (е, аз не прекалявах разбира се, просто си позволявах да си хапна нещо извън менюто и то не всеки ден!).
Освен вечерните си тренировки, започнах да ходя пеш на връщане от работа с детето (малко принудително се стекоха обстоятелствата за това, но всяко зло може да си има и добрата страна). 35-45 мин. стегнато ходене с темпо си е още една „гимнастика”.
И ето – постигнах някаква промяна.
Първо я усетих по един чифт дънки, които закопчах лесно-лесно. После друга дреха – усещах я по по-различен начин. Поглеждам се в огледалото: хм, в областта на стомаха доста съм прибрала излишинки. А и талията една такава по-стегната… Ами то било хубаво! А и трябва да отбележа, че в килограмово отношение нямам голям минус. Обаче сантиметърът… Сантиметърът показва минуси!
Сега вече не спазвам менюто. 47 кг. съм, но поприбрах някои проблемни зони – около талията и корема. Подутината, започваща още от стомаха надолу към корема, вече я няма. Това за сантиметъра и кантара си е абсолютно вярно май :). Трябва да спомена, че и проблемите с колита понамаляха! Отдавам това отново на комбинацията правилно хранене – движение.
Вече си налагам новия начин на хранене – 5 пъти ядене с плодове, ядки (за които вече знам какви и по колко), кисело мляко и зеленчуци. И преди тези продукти присъстваха “на трапезата ми”, но по не съвсем правилен начин явно.
На мен не ми трябваше много голяма, фрапираща промяна (има нужда от още малки корекции), усилието за това също не беше нужно да е много голямо. Важно е желанието! Но мога да кажа, че дори и малкото може да ви накара да се чувствате… ПРЕКРАСНИ!
Ако се луташ какво е добро за теб, не губи повече време. Пиши ми само 2 думи „искам програма“ и започваш да се променяш всяка седмица.