Прекрасни, предстои ви да видите една гоооляма промяна. Не се случи за месец-два-три. И точно затова е така вдъхновяваща 🙂 Месец след месец Илина се променяше и не изпускаше от поглед целта си! Упорита и постоянна, реалистично и позитивно настроена, нашата главна героиня действаше по своя план и ценеше всяко малко стъпало, през което минаваше!

Отслабването е процес, не магия, обичам да казвам. И знам, на всички ни си иска да се случва по-бързо, ако може мигновено, но в живота не става така.

Реалистичната нагласа и оценяване на ситуацията, тържеството при всяка малка крачка напред по пътя към целта, убедеността, че правиш нещо добро за себе си ежедневно, имат голямо значение. Често сме обременени от мисловни модели за съвършенство, бързо постигане на резултат, криворазбран героизъм, които не ни помагат, а напротив.

Напредък, а не съвършенство, Прекрасни!

Ако се наслаждаваме на новия начин на живот и го приемем като път, промяната се случва неусетно и съвсем естествено.

Ето я Илина, след 11 месеца, числата, които ще видите по-долу говорят достатъчно, но зад тези числа има много повече съдържание – истинска и пълна промяна, метаморфоза в мисленето, навиците, действията.

Вижте какво споделя Илина.

Историята ми с Руми започна септември месец 2018 г. след поредната морска почивка, през която срам не срам, затворих очи и се пъхнах в банския. Тогава големият ми син беше почти на 5 г, а аз, криво-ляво бях свалила 20 от 30-те килограма, които бях качила през бременността. Забременях 65 кг, качих 30 кг и свалих 20 кг. И в онзи момент с
височина 176 см. тежах 74 кг.

През годините винаги по малко съм тренирала и цял живот ту пазя диети, ту ям каквото ми се яде и пак свалям, качвам килограми и сценарият се повтаря. Имало е някои моменти в живота ми, в които съм постигала желаните резултати, но за кратко.

И да се върна на онова лято 2018 г, в което не изглеждах никак добре 🙂

Следях Руми в социалните мрежи и се бях заканила жива-умряла след морето да ѝ пиша и да започна моята пълна промяна. Много се бях надъхала. Прибрахме се и днес да ѝ пиша, утре да ѝ пиша и взех, че забременях. И познайте! Хайде още 30 кг. на 74-те ми, без да броим бебето. Честно да ви кажа, не знам как става това. Смятала съм го в
калории. Нереално изглежда да изядеш толкова храна. Още повече се надъхах.

Нямах никакво търпение и писах на Руми още преди да родя, за да съм сигурна, че мога да започна веднага след раждането. Разказах ѝ своята история и месец след като родих, започнах. Бях 103.9 кг. И целта ми беше 65 кг. Тогава все още си мислех, че килограмите имат значение. Може би в такива диапазон имат, но не и като крайна цел.

След няколко уточняващи мейла, Руми ми изпрати меню, което според мен беше голямо предизвикателство, защото кърмех и не можех да ям доста храни. Бях шокирана, когато видях в менюто си баничка, мъфини, брауни, пица и други подобни, които много обичам и винаги съм яла със свито сърце. Честно да ви кажа, най-много ме притесняваше това, че трябва да си меря храната. Струваше ми се невъзможно. Но който не е опитал, той не е имал шанса да успее. За около месец свикнах и ставаше все по-лесно.

С упражненията също се справях някак си, макар че първоначално не можех да изпълнявам всички повторения. Ентусиазмът все още ме държеше. Но в един момент стана доста трудно.

При мен често става така. Първоначално много се запалвам, но бързо ми отминава. Но, ако има кой да ме следи, нещата се случват. Руми беше плътно до мен. Трябваше да се отчитам с постигнати резултати всеки вторник. Това не ми позволи дори веднъж да пропусна упражненията или да не спазвам менюто. Другото което много ми помогна, беше поставянето на малки цели. Цел едно – да стана 99 кг, цел две – да стана 89 кг., цел три – за стана 79 кг. и т.н. Така изглежда доста по – лесно, нали?

Освен това, непрекъснато разглеждах статиите в сайта на Руми от отзивите на други като мен. Всеки път, когато падах духом или бях гладна, изяждах една краставица и отварях сайта на Руми и си казвах: – Щом те са успели, защо аз да не мога. И наистина с времето ставаше все по-лесно. Сантиметрите намаляваха. Толкова много свикнах с менюто, че
все по-рядко се налагаше да го гледам. Все повече започвах да приличам на предишната аз. Докато стигнах до този момент.

11 месеца по-късно се чувствам страхотно!

Толкова отдавна не бях влизала в магазин за дрехи и каквото и да облека да ми стои добре. Направо не е за вярване. Чувството е невероятно. И пак ви казвам щом аз успях – недоспала, с бебе, гладна като вълк, кърмеща, с един куп ангажименти (забравих да ви кажа, че съм работохолик), с няколко шева след раждането – щом аз успях, и вие можете, убедена съм. И така, за допълнителен стимул, с хиляди благодарности на Руми, защото без нея това нямаше да се случи, споделям своите резултати за момента.

След 11 месеца:

Тегло – от 103,9 на 66,7
Бюст – от 112 см на 91 см
Талия – от 98 см на 70 см
Ханш – от 132 см на 98 см
Бедро – от 75 см на 55 см
Прасец – от 43 см на 36 см
Бицепс – от 34 см на 26 см

И отново, благодаря ти, Руми, че ме научи как да се храня правилно, да ям каквото обичам и въпреки това да изглеждам страхотно и разбира се, че изгради в мен важния навик да тренирам всеки ден, дори и по 10 минути.

Хайде, Прекрасна, с малки стъпки, към голямата цел! Мога да ти помогна, напиши ми имейл с думите Искам промяна и започваме 🙂