Отслабване Яна

Здравейте, Прекрасни 🙂

Днес ще ви запозная с Яна, която вярвам, вече има нов бански 🙂 Да, това е история за живи, реални хора, не за еднорози, както казва тя :)) Много ми харесаха еднорозите :))

Както ще разберете от разказа й, не се случи чудо :))) Случи се промяна, стъпка по стъпка, като се започне от узряване на идеята, подреждане на приоритетите… и се стигне до момента, в който Яна споделя, че никога не се е чувствала толкова силна и удовлетворена от добре свършената работа 🙂 Защото всичко зависи от нея! И тя го разбра, знае и какво има да подобрява, точно така, трябва да се развиваме 🙂

Работим за изграждане на навици, нагласи и това да се грижим за себе. Това, че Яна е в чудесна форма, е точно проявление на силата й 🙂

Кажи си, че си силна и ми изпрати имейл с 2 думи „Искам промяна“ 🙂 Виж какво включва програмата за промяна на начина на живот :))

Наслади се на Яна и разказа й 🙂

Здравейте,

Много дълго се чудих, какво има смисъл да бъде написано тук, защото нямам интерес да занимавам хората с безполезна информация. От друга страна, като се замислиш така, ти става ясно, че всичко би изглеждало дребно и не толкова важно. В крайна сметка се затваряме в един омагьосан кръг, в който най-общо казано определено не се чувстваме добре. Та от къде да започна…

Нищо различно от много други, хиляди жени. Живот, в който нямаш време да се замислиш, колко не се чувстваш добре в кожата си. Знаеш го, усещаш го с всяка клетка на тялото си, ноооо няма време да правиш разбор, да се вглеждаш в себе си. Задачите те затрупват със скоростта на светлината: семейство, работа, близки, които имат нужда от теб…

И така до момента, в който ти стане ясно, че не може да продължаваш така и то не заради друго, а защото днешният ден се случва само веднъж – днес, а после е безвъзвратно изминал завинаги. Думата „завинаги“ е разковничето.

На сватба на моя близка видях момиче, което се беше променило тотално. Не ми бе толкова близка, за да попитам как, но научих чрез общ познат. Разбира се, както всеки в наши дни отворих Гугъл и написах Руми Илиева. Разгледах сайта по диагонал и реших, че нямам време да се занимавам с това. Иска четене, готвене, време за мен. Този лукс ми изглеждаше мираж. Не обичам да готвя!!! Не обичам да мисля, какво ми трябва за готвене. Хората, които седят и четат рецепти, за мен са хора от друга порода меко казано, по-скоро направо от друга галактика. Та с една дума – абсурд.

Продължих да си живея все със същата скорост и все със същото неудовлетворение.

Няколко месеца след това животът ме срещна с Руми по друг повод. Непланиран, по работа. И видях, че това което пише и споделя е за живи, реални хора, не за еднорози.

Седнах този път на спокойствие, сама със себе си, с компютъра и чаша кафе. Започнах да разглеждам свидетелствата подобни на това, което пиша в момента (затова и го пиша, защото, ако дори на един човек дам възможност да види собствения си капан, ще е повече от чудесно). Разглеждайки снимки и разкази намерих снимка на „себе си“.

Със същото напълняване, със същите оплаквания, време, готвене и т.н и т.н, и нещо в мен се загнезди. Няма да ви лъжа, че се случи чудо. Не, не скочих и не се захванах през глава да спазвам режим, да готвя. Просто писах на Руми. След което, както се сещате пак се завъртя цикълът „нямам време“. Не можех да връщам на Руми отговори навреме, пътувах, отсъствах и отлагах. Напълно се озовах в патологията на синдрома „платих си, значи сега нещата сами ще започнат да се случват!“.

Да, ама НЕ! Естествено няма как нищо да се случи, ако аз не се захвана с главната роля. Не знам дали ще ви разочаровам, но да знаете – няма кой друг да го направи вместо вас – НЯМА! И това е най-хубавото, защото в крайна сметка никога не съм се чувствала толкова силна и удовлетворена от добре свършената работа 🙂 Разбира се, най-много ми помогна Руми, с тези нейни срокове. Много ме дразнеха, честно, но така всъщност осъзнах, че времето зависи от мен и ако искам резултати – пак зависи от мен. И само от мен зависи да отделя време за себе си, за да променя нещо в себе си.

Така бавно стъпка по стъпка, с помощта на Руми осъзнавах кое е важно за мен и колко е важно да си подредя приоритетите.

Днес съм пак с това лудо ежедневие, не съм се преселила на блажено място с достатъчно време за всичко. И слава Богу 🙂 Готвя и се радвам, че имам меню, защото се оказа, че е по-лесно, когато имаш да сготвиш конкретни неща. Не губиш време кой, какво иска да яде. Всички са на здравословен режим в къщи просто, защото им харесва това, което приготвям.

Мъжът ми започна да намалява килограмите, без да го е планирал и му хареса, и той се запали. Детето е в пубертета и там хормоните си казват думата, но ми става приятно, когато споделя, че е видяло колко безобразно много калории има в чипса. Важно ми е, че е информирано и знае.

Общо взето това е от мен.

Всичко друго Руми ще ви го разкаже, ще ви го напише, ще ви отговори на въпросите, когато ги зададете. Имаше случаи, в които аз я питам едно и тя ми отговаря друго, а аз не мога да разбера защо не ме разбира, какво съм я попитала? Сега, като се върна назад и си прочета написаното виждам, че и аз не бих си го разбрала, и все защото бързам и нямам време да прочета текста, преди да го изпратя. Благодаря ти, Руми, за търпението!

И не си мислете, че съм някаква „ Супер жена“ – същата съм си. Нещото, с което не се справих, е гимнастиката. Правя я рядко и се боря с това да ми стане ежедневие, защото наистина е полезно. Не го приемам като провал, защото знам – никой не е перфектен. А и нали трябва да имаш винаги още върху какво да работиш?

Вече осем месеца по-късно и с над 20 килограма по-малко, режимът ми е начин на живот. Инстинктивно разглеждам и чета етикети, вземам информирано решение, кое ще си позволя и какво ще се наложи да планирам за друг път. Нещата, които консумираме не са толкова много и човек бързо запомня основни стойности, а винаги имаш и „App“ на един клик разстояние. Не се ограничавам ненужно със забранени неща, защото това само ме кара да се фиксирам върху мнимото ограничение, че не мога да си ги позволя. Мога всичко да си позволя, просто след това си съобразявам следващите хранения.

Накрая ще споделя, преди да изпълня и поредната заръка на Руми: „Мисля, че е време да си купиш друг размер бански“ :))

Нали видя, Прекрасна, тази история не е за еднорози, за хора е :)) И ти можеш 🙂 Изпрати ми имейл само 2 думи „искам промяна“ и започваме да действаме!