Мотивирам те с промяната на Лина, която за 5 месеца постигна целите си! Много се радвам, че се научи да не изпитва чувство на вина, защото е хапнала извън менюто.

Искаш ли да се научиш да се храниш според твоите цели и без чувство на вина? Пиши на Руми само 2 думи „искам промяна“ и тя ще ти помогне да постигнеш перфектна форма, докато хапваш вкусно и тренираш само 20-30 минути на ден, вкъщи. Виж програмата, която следва Лина и която Руми ще изготви и за теб.
–
Здравейте, последователи и читатели на Руми.
Аз съм жена на 41 години, която през живота си не е правила нищо повече от това да тича, да играе на ластик, на народна топка и да играе на ръбче като дете в градинката пред блока. Поради заболяване от дете, бях освободена от физическо възпитание до 7 клас. След 8 клас ми беше много трудно в часовете по физическо.

Нямам престава защо лекарите и майка ми са решили тогава, че не мога да се натоварвам физически. Така, че никога не съм се натоварвала физически, бях леко закръглена до 18 години, когато отслабнах без причина и без физически натоварвания до „идеалните“ за мен тогава 52 кг. Имам един приятел, който ми беше казал веднъж, че трябва да се стегна, но аз пренебрегнах съвета му. След това продължих да качвам и свалям без причина.

На 33 решихме с една приятелка да ходим на фитнес, доста добре ми се отразим, но успях да ходя само 2 месеца по два пъти седмично. Свалих кг и се стегнах, но след това приятелката ми забременя и не можеше да ходи на фитнес вече и аз спрях да ходя.

На 35 и аз забременях и за 9 месеца качих 35 кг. Последния месец ми се подуваха ужасно краката и вдигнах кръвно. Родих здраво и голямо дете . Изписаха ме от болницата с 8 кг по-малко :). Три месеца след раждането имах още кръвно и подути крака. 4 месеца никой не разбра защо се подувах и ми се качваше кръвното. Пих диоретик, но нито кръвното, нито краката ми спадаха, а и почнах да качвам 🙂 .

След като върнах килата си отпреди раждането спрях да ползвам кантара 🙂 . Гледах си бебето правех разходки с километри в близкия парк всекидневно, но продължавах да си стоя на заветните 95 кг. Реших да мина на 90 дневната диета. На втората седмица почна да ми става лошо от плодовете сутрин, спрях я и така си продължих по стария начин.

Върнах се на работа. Случайно открих сайта https://studio.fitnesinstruktor.com/ и започнах да чета. Четох, четох и много се надъхах, ето това е моят начин. Има безплатни упражнения и менюта. И започвам промяната. Отначало бях много нахъсана, извадих си менюто за двама и реших, че ще го спазвам, ама не стана.

Пробвах да тренирам, но успях само две седмици (по-лесно и удобно беше да си лежа на дивана, след като свърша всички ежедневни задачи). Но въпреки това, поне три пъти в седмицата влизах да проверя в https://studio.fitnesinstruktor.com/ дали Руми, не е написала нова статия, дали не е качила нови упражнения, дали няма ново вдъхновение и така четях и лежах на дивана. Прекрасна комбинация 🙂 , ех ако можеше от лежането на дивана да се изваят мускули и да се свалят килограми, колко хубаво щеше да е, нямаше да има дебели хора :).

Но не така, Руми има една страхотна статия, ето и нея https://studio.fitnesinstruktor.com/otslabvane-remont-poddrajka/, това важи както за тялото, така и за всички сфери на живота ни. Както можеш да полагаш усилия за ежедневните си задачи, защо да не можеш и да тялото си. Ето така аз продължавах да си лежа на дивана и да се надъхвам, че ще се справя с килограмите си три години 🙂 . Е отслабнах 12-13 кг с няколко порции стрес и не ядене по време на стресовите ситуации. Нищо повече.

И така един ден миналата година много се ядосах на себе си и реших, че трябва да пиша на Руми, ама не като се прибера довечера, а сега по време на работа. Отделих 5 мин от работното си време и писах. Като се прибрах в къщи имах отговор, че е извън България и че има проблеми с нета, което затруднява малко комуникацията, но имах и инструкции, какво трябва да и предоставя като информация. И така започна комуникацията ни.

Аз толкова се бях ядосала на себе си и така се бях нахъсала, че неможах да изчакам да ми предостави персоналното меню и упражненията. Попитах я дали не мога докато чакам да правя поне упражнения. Отговорът беше, че мога да правя упражненията за начинаещи и започнах, да работя в очакване на менюто.

Беше забавно да се опитваш да направиш първия си напад и дете да се завре под крака ти, а ти да внимаваш да не си наведеш коляното напред или като правиш нещо в поза на колене и длани той да е под корема ти 🙂 . Когато й споделих тази информация Руми, ми каза, че ще е по-забавно като мога да го включа в тренировката и да го използвам като тежест.

Тогава не й повярвах, е сега мога да направя някои неща 1-2 повторения и с него. Още ми е твърде тежък, но едва ли ще ми стане някога лекичък защото той си расте 🙂 . Но пък мога да се опитвам по 1-2 повторения докато стане 50 кг, след това няма и да иска да ми е тежест а и аз няма и да се опитвам.

Дочаках си менюто, не че съм чакала повече от колкото ми е. Бях малко скептична като го прочетох, че няма да мога да се справя с толкова малко количество храна, но пък се оказа, че мога, определено не се чувствам гладна.

Имах 5 хранения на ден, нямах часове, които да спазвам, просто трябваше да ям когато ми се яде или когато имам възможност. Имах опция за непредвидени ситуации, като например да отидем на заведение без да е планувано. И така започна, моето обучение към здравия начин на живот и връщането ми към нормална фигура.

Хранех се, тренирах и докато тренирах вършех някоя и друга домакинска работа, като да извадиш прането от пералнята, да заредиш нова (е простирането го оставяш за след тренировката, но какво му е на прането ако престои 20-30 мин в легена), да погледнеш яденето във фурната. Да гушнеш детето, докато почиваш.

Мериш се веднъж седмично, изпращаш резултатите си на Руми и получаваш подкрепа. Междувременно се сещаш да зададеш един съществен въпрос и 2-3 безумни въпроса. И получаваш отговор без значение колко са въпросите и дали са безумни. И така минава първия месец без да си разбрала.

И установяваш, че имаш напредък 4-5 кг, няколко сантиметра от талията, ханша и бедрата, леле какъв кеф. Получавам похвали от Руми. Всички колежки почват да виждат резултата и почват да питат, как, какво става, какво ядеш, колко? Вече виждаш, че не само кантара и сантиметъра показват резултати а и хората го забелязват.

Отидох на море, там нямаше как да спазвам персоналното меню, но пък имаш опция за храна за из път, не си представяйте, че съм яла пакетирани храни, винаги има какво да се яде на път. Е изкушения в заведенията винаги има, а и като се храниш 7-10 дни само в заведения няма как да не се изкушиш, едно парче пица, е как да не си хапнеш поне веднъж за 7 дни, като почин на всяко ядене, някой си поръчва вкусна пица.

Или как да не хапнеш сладолед като непрекъснато се разхождат хора със сладолед в ръка, а и ти си на почивка все пак, а в главата ти се върти от време на време е как ми се хапва сладолед, но пък защо да не си хапна. Заслужила съм си захранването 🙂 , е не беше много изкушаващо, не си мислете, че съм си мислела, че е трябвало да отложа промяната след края на лятото.

Просто не съм прекалявала с нищо и не съм се чувствала нито с гладна, нито че съм се прецакала да започна положителната промяна в живота се точно преди лятото. Чувствах се много добре, тренирах, плувах, тичах след детето, забавлявах се.

Като се върнах килограмите ги бях запазила. Значи всичко е било наред. И така продължих да тренирам и да се храня.

И така от май до септември включително свалих 16 кг. Вече знаех как да се храня и без менюто, коремът ми се беше свил толкова, че по никакъв не можеш да изям предишното количество храна. А и дивана вече не ми е любимата мебел в къщи :). Вече знам, че обездвижването е най-големият ми враг, а диванът е удобен и с 1 час по малко лежане на него.

Октомври месец започна един голям стрес в живота ми, който продължи до февруари. През тези месеци нямах сили нито да тренирам, нито да ям. Но се насилвах да правя и двете. Много свалих през тези, не тренирах редовно има дори месец без тренировка, но нямах сили за това.

От март месец се опитвам да вляза в релси. Вече тренирам от 3 до 5 пъти седмично. Започнах да ям, позволих се доста сладки неща, натрупах няколко килца, но иначе се бях уплашила за себе си. Приличах на анорексичка. Но имам усещането, че ако не бях започнала тази своя промяна, нямаше да мога да се справя със стреса. Както каза Руми постигнах толкова, много мога и имам сили да се справя и с много по-трудни неща.

Забавното е, че след тази пълна промяна (смених си и прическата), дори хора, които са ми приятели и не са ме виждали повече от месец, но знаят, че съм отслабнала, променила съм си прическата, ме подминават. И като им кажа: „Здравей“, толкова се изненадват, че ме виждат.

В магазина в който пазарувам всеки ден касиерките ме познават само, когато детето ми каже мамо. В началото имаше коментари: „Само по детето ви познах“. Случвало ми се е съседи да ме подминават и след като им кажа “Добър вечер” да се загледат с учуден поглед в мен и да ми обяснят, че не са ме познали. На бивши колежки да си показвам баджа за да си спомнят, коя съм. Да питат мъжа ми дали сестра ми не води детето ни, а аз имам брат, а не сестра.

Промяната е пълна и не е нужно да даваш излишни пари за пластики и по безумни диетолози. Важното е да разбереш, че промяната зависи изцяло от теб и да съумееш да промениш начина си на живот. За знаеш, че да се храниш полезно не значи, че трябва да прекарваш часове над печката, и си ограничен в избора си. Не значи, че ще ядеш едно и също нещо да края на живота си без да опиташ нищо друго или нещо ново.

Не значи, че не може да хапнеш от вкусотиите на баба или на мама до края на живота си. Това значи, че имаш избор и знаеш как се храниш. Едно от нещата, които не те учат в училище или поне мен не са ме научили:) , както и моята майка също.

Е надявам се, че не съм ви доскучала, с фермана си.

Вече съм убедена, че движението дава сила вътрешна и външна.

Това е моята история. Дано поне един човек се вдъхнови от мен.

Знайте, че Руми няма да ви изостави и условията, които предлага са една от най-добрите инвестиции, които съм направила в живота си.

Сега може да видите моите резултати през месеците.

Пожелавам успех на Руми, на която съм безкрайно благодарна за подкрепата, която ми указа и съм много горда от себе си, че преодолях дивана 🙂 . Благодаря на Руми, за вдъхновяващите и окуражаващи думи през цялото време, и че ме научи колко е важно да вървиш напред без да се измъчваш за изядения сладолед :). Всичко това е поправимо и е безсмислено да изпадаш в депресия, за няколко калории повечко на месец :).

Пожелавам успех на всички.

Усмихвайте се по-често и знайте, че това не е изпит за НАСА, а само за подобряване на цялостното ви здраве.

Искаш ли да хапваш вкусно, да тренираш 20-30 минути на ден в комфорта на своя дом и да си в перфектна форма? Пиши на Руми само 2 думи „искам промяна“ и тя ще те подкрепя по пътя на твоята промяна.