Здравейте, Прекрасни 🙂 Казват, че случайността е скрита форма на необходимост 🙂 Вярвате ли в това?

Вижте как случайно се случиха нещата с Елиана 🙂 Е, тя се потруди за промяната си, защото ако правим същите неща, както преди, няма как да очакваме различен резултат :))

Ако искаш да ти помогна да влезеш в перфектна форма, изпрати ми имейл със само 2 думи „Искам Промяна”. Тук може да видиш какво включва програмата, която изготвям.

По принцип никога не съм била слаба, не съм и висока, около 161 см, като в различните си периоди обикновено варирам около 60 – 64 кг. След една бременност и раждането на детето ми, нещата излязоха извън контрол.

Работа зад бюро, непрекъснато в колата, безразборно хранене. На този ръст, всяко кило е равносилно на 4 отгоре. Разбира се, както всички жени по света, които не са надарени с бърз метаболизъм и изключителни природни данни, цял живот се лутам от диета на диета и от един спорт на друг. Ходила съм на дамски фитнес, на нормален, ходила съм и на аеробика и на още куп измислени спортни дейности.

Пробвала съм какви ли не хранителни режими и диети – японското чудо, диетата на Дюкан, 90 дневната диета, -60…и т.н, да продължавам ли?

Не мога да отрека, че добри резултати постигнах преди четири години, когато с диетата на Дюкан свалих 10 килограма, след което, в течение на годините, върнах около 5-6 кг. След това започнах да пробвам с други диети, за съжаление с нетраен резултат и то с много лишения и компромиси. Знаех, че не мога цял живот да съм на диета, но не можех да намеря точния баланс за мен и за моето тяло. Аз съм малко на крайностите – или ям или не ям, или пуша или не…Четях всичко, което ми попаднеше, където до побъркване авторите говорят за „балансираното хранене” и за спорта, но ей Богу, бях се отказала.

Всичко започна съвсем несериозно и между другото. Един скучен следобед, четях отгоре-отгоре някакво електронно женско списание и попаднах на една статия, представяща Руми и нейните упражнения. Зачетох се, като се сетих, че и преди съм попадала на нейния сайт, пълен с клипчета, но винаги това ми се е струвало малко неприложимо за мен.

Практиката ми показва, че обичам да плащам за скъпи карти и изготвяне на хранителни режими във фитнеса, които поради факта, че съм платила за месец или 3 напред, си внушавам, че ме задължават да ходя и няма как да спра.

Е да, ама не, всичко е точно, поне докато не ми изтече картата, която всеки понеделник си обещавам да подновя, но като отида отново и не усетя спарения въздух в залата, пълно с мъже вдигащи тежести, и видя жените с нацупени устни, дошли да завържат поредната връзка, се врътвам на пети и така до следващия път, в който си обещавам този
път да съм стриктна.

Когато видях, че Руми изготвя режим, съобразен с личните предпочитания и вкусове, а упражненията се правят, когато времето ти позволява и то вкъщи, се престраших и й написах дълго и много досадно писмо, в което разказвах за неволите си и „опита си” до момента. Руми ми отговори след няколко дена и така, в средата на април започнах.

Измерих се, снимах се, заредих се всички необходими продукти, въоръжих се с търпение и нещата тръгнаха. Заедно с дъщеря ми, започнахме да се бутаме на постелката, правейки упражненията, а вечер преди лягане, редях кутиите за работа с менюто за следващия ден. В началото ми беше трудно и малко досадно да меря храната, а после се заиграх, чувствах се като дете, което мери и тегли разни продукти и реди кутийки с разни съкровища. Това, което ми помогна е, че в работата имам условия да си нося храна от вкъщи и да мога да не нарушавам дневното си меню. Даже мога да кажа, че благодарение на Руми, успях да „оживея” в един много напрегнат работен период, в който едва можех да си позволя да отида до тоалетната, камо ли да излизам и да си купувам обяд.

Някак постепенно започнах да свиквам с калорийния дефицит и това ми се струваше супер естествено. Никога няма да забравя една вечер, когато си направих една салата – 2 домата, 1 краставица и шепа ядки и някъде на половината, осъзнах, че не мога повече да ям!? Аз съм супер лакома и никога в живота си не съм губила апетит. Няма да съм честна, ако не си призная пред вас, че съм имала тежки моменти и нощем не веднъж съм нападала от някое скатано лакомство на дъщеря ми. Но на другия ден компенсирах с нещо по-малко и така. Изкарах четири път поред режима „Оптимално тегло”, отскоро вече не го правя така стриктно, като си позволявам по нещо малко извън него, но като цяло се придържам към основните принципи.

Важно е просто да знаем какво и колко ядем и да правим редовно упражненията. Когато започнах да ги правя, имах чувството, че няма да мога да продължа напред, задъхвах се, половината от тях правех неправилно или пък изобщо не можех. Винаги слабо място са ми били лицевите опори, едва правех и 1, сега се справям прилично и смятам, че ще ставам още по-добра! От месец юли се абонирах и за онлайн клуба и съм очарована от разнообразието и интензитета на упражненията, както се казва за всеки има по нещо.

Когато Руми, приключи проследяването на напредъка ми и направи разбор на снимките и сантиметрите, осъзнах в действителност какво съм направила и въпреки, че всеки понеделник се мерех, а на 4 седмици се снимах, друго е когато видиш обобщената информация.

През месеците, мерките ми постепенно падаха, най-вече в обиколките, тъй като и до момента не съм свалила много килограми. Бях си поставила за цел да сваля стигна до 56 кг, като започнах от 63.5 кг, към момента достигнах до 57.5-58 кг, но по-важното е, че се чувствам отлично, стегната съм, а панталоните и полите ми вече са или в миналото, или са минали през стесняване. Помня, че преди Коледа 2012 г. си купих панталон с размер 40, а в
момента влизам в 36 размер.

Ръцете ми изглеждат супер добре в блузи без ръкави, коремът ми е стегнат, по гърба няма за какво да се хванеш, е имам още работа по дупето и бедрата, но тепърва трудното предстои – да запазя постигнато, но това само ми дава мотивация и сила да продължа, защото вече знам как става и колко важно е да попаднеш на човек, който освен, че си разбира от работата, е до теб и ти дава увереност, че можеш и още, и още!

Та както беше казал един мой преподавател – „Случайните случайности, неслучайно се случават”, така и аз мога да кажа, че колкото и да ни се струва абсурдно, че една статия в списание може да промени живота ни и начина, по който се възприемаме, е чисто и просто реалност. Благодаря ти, Руми, за всичко, на което ме научи, за усещането за мен самата, което възпита и за нескончаемата енергия, с която заразяваш всички нас!

Ако искаш на намерим твоя начин, да си организирана, тренираща, можеща дама – насреща съм, за да ти помогна 🙂

Изпрати ми имейл само с 2 думи „Искам промяна“ и започваме да работим заедно 🙂
Ще ти покажа, че можеш!