Минус 40 килограма

Историята на Ивелина 🙂

От известно време в главата ми се върти идеята да седна и да драсна някой друг ред, за мен, за това, което постигнах през изминалите месеци и как, и защо го направих и всеки път се отказвах. Защо ли? Ами от страх, да не се изложа, да не излезе, че се хваля, самоизтъквам или от завистливи погледи, зли езици или да се предпазя от поредната порция наставления и препоръки на хора, които просто трябва да си изкажат мнение без да си го искал, и без да те познават…

Аз съм Ива, в края на лятото навършвам 35г. Имам двама прекрасни сина на 9г. и на 3г., любовта и подкрепата на невероятен съпруг и роднини!

Винаги съм била пълна, дори и сега не мога да се каже, че съм слаба! Бях от онези хора, които все искат да постигнат нещо със себе си, но не успяват оправдавайки се с метаболизъм, липса на време, ами сега кожата ми ще висне и отхвърляйки тренировките като нещо, което е абсолютно ненужно и пълна загуба на време.

След като родих второто си дете 2015 бях достигнала критичната точка в килограмите! Точката/капката, която ме накара да се осъзная, че трябва да направя нещо със себе си и със живота си, защото не харесвах онова, в което се бях превърнала и толкова не го харесвах, че се мразех поглеждайки се в огледалото. На моменти се улавях, че се обиждам…“-Виж какво си прасе!“, „ на нищо не приличаш“… не страдам от раздвоение на личността (надявам се :)) но този вътрешен глас, който говореше в мен ми помогна да осъзная едно, че искам трайна промяна и я искам без значение от усилията и времето, които ще ми коства. Исках да успея, исках да дам пример на децата ми, исках съпруга ми да се гордее с мен.

И така февруари 2016 с метър, кантар и мерки: ръст 167, 111.7кг, гръдна обиколка- 123см, талия-125см, ханш-144см бедро-76см, прасец-48см, ръка- 36см започнах своята промяна, като си поставих за цел всеки понеделник от седмицата да записвам показателите си и да се тегля всеки ден на кантара, за да стимулирам вътрешният ми глас да продължава да ме „надъхва“. Промених менюто си- спрях тестеното, сладкото (под всякаква форма, първите месеци не приемах дори плодове) намалих количеството на храната постепенно и подобрих качеството и, но не съм гладувала и реших, че следобед докато спи малкия ще извършвам физическа дейност, а именно с коремни преси, като увеличавам бройката постепенно…бога ми не можех и 10 да направя не съзнавах реално колко съм зле физически преди да започна. Отчаянието дойде преди положителният резултат, но онзи мой вътрешен глас продължаваше да ми говори…“не се отказвай“ „това трябва да се превърне в начин на живот, а не поредният нещастен опит“.

Някъде към края на първият месец мъки без особен резултат попаднах на сайта на Руми и да си призная бях доста скептична- реших, че е поредният сайт за събиране на пари с „промоция“ на хранителни добавки, с които сваляш килограми докато ядеш каквото обичаш. Около 2 седмици разучавах и разглеждах и за мое найголямо учудване имаше страшно много безплатни програми, хранителни режими и диети …… това не беше реално, аз на такова нещо не се бях натъквала. Та нали всички знаем: “Безплатен обяд няма!“?…..И осъзнах, че правя всичко погрешно и така реших да пробвам с Руми, но страха от провала ме следваше като черна сянка.

Бях опитвала безброй пъти и какви ли не „успешни диети“ но винаги с йо-йо ефекта. Дори сега страхът от провала все още ме следва, но се възползвам от това, превърнала съм го в стимул на успеха ми.

Благодарение на fitnesinstruktor.com успях да подобря хранителният си режим и започнах да спортувам ПРАВИЛНО– разбира се стартирах с програмата за супер начинаещи с наднормено тегло. Беше адски трудно, БОЖЕ едва се сгъвах всички сланини ми пречиха, едва правех клекове, запъхтявах се още на разгряването, но тази жена Руми пълна с нестихваща енергия и живец ме караше да не спирам и да не се отказвам, обичах да чувам „…УСМИВКААА…“ точно когато искам да крещя, че не мога повече, точно когато исках да се откажа. Но не се отказвах… продължих…. 90 дневно предизвикателство 2 ниво, 3 ниво и пак 3 ниво, „Божествени тела“, „Усещане за жена“, „Умирай трудно“…… календари (отварям скоба календарите са ми любимите :)).

Научих се да обичам онази сладка и тръпнеща болка в мускулите ми, обичам когато краката ми треперят след тренировка, обичам потта, която се лее от мен, харесваше ми дори когато се будех нощно време при завъртане в леглото. Господи колко обичам това усещане, усещането, че си жив!

Понякога еуфорията към тренировките се заменяше с рутина, а понякога с отегчение/досада, но не се отказвах. Подканвах се „ хайде започни тренировката ако трябва само 5 минути все ще е нещо“ но гласът в мен отново проговаряше „това са само 30минути ти слабачка ли си или…“. Голям съм инат признавам си.

Дрехите ми ставаха все по-големи (смених няколко пъти гардероба), хората ме поздравяваха за успеха, тялото ми се чувстваше все по-добре, секса достигна нови висоти, започнах да харесвам това, в което се превръщах. Превърнах храненето си и тренировките в навик, това беше новият ми начин на живот. И не ми липсват нито шоколада, нито сладкото, нито хляба, нищо от предишният ми начин на живот. Не си поставях големи цели и не си въобразявах, че ще стана модел на бельо… ХА я стига все пак трябва да имаме реална оценка и очаквания-няма как след 2 операции секцио, 1 извадена жлъчка, кърмене по година и 2 месеца, и след -40кг всичката тази кожата да си е на мястото, не и по естествен начин, не и за 2 години! Да отбележа за протокола – нямам никакви корекции и подобрения по мен 🙂

Опитвах се да намеря снимки от преди промяната си и осъзнах, че съм изтрила повечето или съм ги изрязала така, че да не се вижда по-голямата част от мен 🙁 Това е доста жалка и крайна постъпка, надявам се никой психолог да не прочете написаното, че току виж са ме освидетелствали :).

Може би трябва да сменя заглавието на писмото на „Изповедта на една дебеланка “ 🙂 И така в края на първата година бях свалила малко над 30 килограма и доста сантиметри от обиколките. В периода 02.02.2017 – 13.06.2018 на килограми промяната не е толкова драстична, но намалих значително
мерките си и започнах да оформям тяло и да правя мускулчета.

Резултатът:

– 40 килограма
Гръдна обиколка – 30 см
Талия – 39 см
Ханш – 38 см
Бедро – 20 см
Прасец – 9 см
Ръка- 8 см

-40 килограма!!! И тук е момента да уточня, че това са 40 кг чиста мазнина, не задържана вода от бременността. Преди да родя бях 127кг стартирах втората си бременност със завидните 103кг, а при първата старта ми беше 97кг. Килограмите по време на бременност няма да коментирам – това са били най-щастливите ми килограми.

Вярвам, че има много хора като мен, но има и такива, които не вярват, че могат да променят живота си. Ти МОЖЕШ стига да го искаш достатъчно силно и да си достатъчно постоянна и упорита. Не се отказвайте, не се предавайте на глада, не се подчинявайте на мързела вие сте по-силни от това! Няма нищо лесно в този живот!

Най-големият ми враг съм си аз! И това да се изправиш срещу себе си е най-трудната битка и най-сладката победа, която съм постигала. АЗ ПОБЕДИХ СЕБЕ СИ!

Сега когато виждам отражението в огледалото се ХАРЕСВАМ и вече живея в хармония с моето вътрешно аз…и тя взе да ме харесва 😉 „Момиче, ти наистина изглеждаш страхотно!!!“

–––––––––––

Прекрасни, когато вярвате, че всичко е възожно, намирате начин да постигнете целите си 🙂 Първата стъпка към успеха е да повярвате, че можете и наистина да искате промяната!

Ако искате да съм вашия ментор, да ви водя за ръка, да ви мотивирам, пишете ми и започваме работа заедно 🙂 Моят имейл е тук. Ето какво включва програмата за промяна на начина на живот :))

Ти можеш! Повтаряй си го всеки ден, работи здраво и ще успееш!