Проблем – емоционално хранене

Начало Форуми Дневни отчети Проблем – емоционално хранене

Преглеждане на 5 раздела отговори
  • Автор
    Мнения
    • #8352
      Анонимен
      Неактивен

      Привет на всички! Аз съм г-жа Юни 🙂 Радвам се да бъда част от колектива.
      В първия си отчет искам да споделя един проблем. Днес точно съм във фаза.Тъпча се докато не ми стане лошо.. изчаквам да ми мине и после пак. Грозна история. Нямам проблем с наднормено тегло, но това, което се случва с храната определено не е редно. Не ми се случва всеки ден, но си имам 5-6 дни в месеца с 2300-2700kcal. Като цяло се стремя да се храня здравословно и добре. Информирана съм доста по темата, но ето ,че в тези дни нищо не помага- нагъвам шоколад и соленки като за последно.
      Ако някой е минал през това и има идеи как да го боря нека сподели 🙂 Всяка идея би била от полза 🙂

    • #8353
      Анонимен
      Неактивен

      Здравей,г-жа ЮНИ!Веднага ще ти кажа-за да изпитваш такава нужда от тези храни,или имаш емоционално предизивикателство,или имаш калориен недостиг.Преди около 10 дни,се чувствах именно така,само че не си позволях да се тъпча,а само да опитам от това,което искам.Наред с емоциаоналните си терзания,които разрешавам все още,смених тактиката си-погледнах на тялото си като на мое дете,което ми казва-мамо,гладен съм искам да ям,а аз му казвам-не,няма да ядеш.Имах си нещастно,гладно дете,без енергия.Започнах да давам на детето си храна,под режим-закуска,обяд,вечеря.Така то разбра,че няма да го оставя само на една салата и един фреш цял ден.Допитах се до Руми,върнах се към режима ми изготвен от нея,продължих да тренирам,въпреки зверския синузит,който имам.Когато ми се дояждаше бисквита или каквото е там се натроих така-тази бисквита ми носи такова щастие,ще си я хапна,защото тя ще ме зареди и аз ще съм щастлива.
      Правя го само ако много,ама много я искам.Резултата- – 1кг надолу,минус сантиметри,плочки на корема,видими:))))
      Трябва да се научим да въприемаме храната,като нещо ценно за нашия организъм,а не като калории,забранени или позволени храни.Пълняла съм дори и от една салата на ден!!!!Сега знам отговора:))))

    • #8354
      Анонимен
      Неактивен

      Даниела, благодаря ти за бързия отговор! Невероятна си! Искам да ти кажа, че само като прочетох постта ти някак си душата ми се усмихна :))) Много ме успокои, мотивира и ми вдъха сили!
      При мен от много спазване на режими, смятане на грамажи и калории мисля, че нещо се отключи. Първоначално беше ” Давай днес да ядем, защото ще е утре е забранено!”. След това се превъна в ” Нищо не ми е забранено, ще си ям колкото ми се иска!”. Ама и това на моменти не е вариант.
      Аз съм по-скоро слаба (164см, 45-46кг), но си имам мазнинки, които се ще се постарая да заменя с мускулчета.Старая се да си подавам от всичко и даже да имам 4-5 хранения на ден.Все още обаче имам моменти, в които подивявам и не съм на себе си.
      Много ми хареса примерът с това, че гледаш на тялото ти като на твое дете! Страхотен пример! Аз съм младоженка и с господин Юни правим опити за бебенце, така че ще се настроя на тази вълна.
      Още веднъж изказвам хиляди благодарности за прекрасния ти пост! :))))

    • #8356
      Анонимен
      Неактивен

      Искам да ти кажа и още нещо-от изключителна кризисна важност е как възприемаш храната и всичко свързано с нея-с тези си мисли ти изпращаш грешни,вредни съобщения на мозъка си,който веднага комуникира с подсъзнанието,което съответно изпълнява командите,които си изброила.
      Мазнините стават мускули не само с ограничения в храненията,а и с тренировки.
      Тоест много е важно да осъзнаеш,че нашите мисли се реализират.
      Тренирай редовно,храни се добре,поемай храната с радост и благодарност,мисли за нея като за нещо много важно чрез което организма ти съществува-също както въздуха,водата!!!!!
      Аз имам много емоционални терзания и след година и половна кански мъки,чак сега осъзнах,че мисленето е много важно-аз приемах храната с мисълта-уффф,и на един сок да съм цял ден,пак ще съм дебела,краката ми няма да отслабнат….Това е много,много грешно.
      Когато ти се дояде пържола-изяж е,НО с намерението,че доставяш на тялото си неимоверна радост и щастие,представи си твоето детенце и личицето му когатому давашнещо,което иска и обича.То в този момент не мисли-уффф,мама ми даде пържола,ама за кво ми я дава,като е вредна за мен и не трябва да я ям,уфф….
      Храната е енергия за нашето тяло,направи тази енергия положителна,зареждаща,а не отравяща!
      И закусвай,задължиелно,със закуската ти казваш на товето тяло-дете-ето,сега ядеш,на обяд пак ще ти дам,после пак.Не го карай да си мисли,че сега ще има шоколад,обаче следващите дни няма да има никаква храна,защото подсъзнанието ти си казва-аха,тя сега ми дава,ама после два дни ще гладувам,чакай аз този шоколад да си го запаза на задника й,защото следващите дни какво ще ям!!!!!!!!

    • #8357
      Анонимен
      Неактивен

      Нямаш дори бегла представа какво значат думите ти за мен! Толкова са истински, искрени, верни и ценни! От сърце ти благодаря! :))
      Аз понякога си мисля, че колкото повече знам за храната , толкова повече се отдавам на мисли, схеми, разсъждения.Когто се оставя тялото ми да ме води и да разчитам на усета си за това какво и кога ми се яде- тогава всичко е много хармонично, има прекрасни резултати и аз съм с вътрешен баланс, освен,че има визуални резултати.
      Толкова си права- храната трябва да се приема като “нашето гориво”, а не като някаква тежест. Мисленето е изключително важно, също и това как точно се възприемаме ние в цялата картинка.
      🙂

    • #8359
      Анонимен
      Неактивен

      Радвам се,ако съм ти помогнала!
      Моите думи са базирани на опит,ако дрго нещо те интересува,тук съм:)))

Преглеждане на 5 раздела отговори
  • Трябва да влезете в профила си, за да отговорите в темата.